Начинът на поднасяне на събитията във филма е по-скоро като "2 и 2 четири" отколкото като "2 и 569 петстотин седемдесет и едно." Когато сте в опасна ситуация в подводница би трябвало да се потите от обмисляне на варианти и т.н., но уви. Филмът толкова щедро пуска спасителни въжета при обясняване на идеите си, че дори и да сте извън киното, дори и на 100 метра дълбочина под водата, пак ще разберете историята. А тя е забита като кухата шамандура на повърхността. Това е сякаш авторите са подписали договор със Сената, който гласи че всеки един честен американец трябва да може да следи без проблеми събитието, независимо дали киното изисква това-онова. Фермерската реч на Матю Макконъхи (уж морски капитан) е чисто доказателство.

Този начин на построяване на филма, повярвайте ми, е нелеп. През целия филм ставаха такива невероятни неща, в сравнение с които Стар Трек е документален филм по истински събития. През десетина минути се питах "чакай малко, това насериозно ли го правят?". Абсурдът е много нависоко и е жалко че хората са си вярвали като са правили филма. Ако нивото на абсурда в U-571 беше достигнато от нивото на хумора (или в случая, ако някакъв хумор беше изплувал), тогава и Тери Гилиъм щеше да си изгризе ноктите от яд. Появяването на спасителната лодка е уникално нелепо, сякаш са вмъкнали сцена от друг филм... Потенциалът за смях върху глупостите на U-571 е безграничен.

Това, заради което филмът не е пълна загуба на време, е самата подводница. Филмите за подводници просто си имат гаранция за моменти на здрав съспенс, която върви заедно със заглавието. Предният филм на режисьора, Инцидентът, беше непретенциозен трилър и оттам човекът знае едно две неща. Всъщност добрите сцени са около 2-3. Когато екипажът стои притаен и чака нещо от което зависи съдбата им (и на цялата война, вие какво си помислихте) и камерата обикаля лицата им в доволно дълъг достоверен кадър. Тогава наистина се създава атмосфера. Друг трик е че близостта на плана до лицата на подводничарите е правопропорционална на дълбочината на която е подводницата. Сигурно се е свила от налягането и операторът се е блъснал в актьорите?

Освен тези няколко клаустрофобични сцени, които удрят десятката, визуалният стил е сравнително умел, но скучен и ограничен. Между другото, колко пъти трябва да гледаме един и същи кадър - камерата да минава под витлата на кораба и да се насочва към повърхността?

Героите са точно като всичко останало... жалки и смешни. Няма истински персонажи и стремежът на Матю да изглежда напрегнат и сериозен е основната комедийна атракция в U-571. А онзи дразнещият който прилича на Фреди Принц Джуниър наистина успява да извади отрицателни емоции.

Голямото разочарование е при вида на толкова потенциални драматични, инфарктни ситуации филмът все да дава лесно на борд и всичко да изглежда щастливо и забавно развлечение. Самата представа да си затворен в тази консерва толкова надълбоко е кошмарна. И никой няма право да изважда патриотични измислици от толкова страшно положение. Един от вероятните бъдещи проекти на Финчър е за подводница (Squids) и ако наистина го направи и свърши работата докрай, тогава ще се получи нещо. В U-571 подводницата е три стаи декори, малко вода и от време на време пукащи се тръби и толкова.

В заключение, гледането на филма е съвсем малко по-ефектно от това, да се затворите в едно буре, да си представяте специалните ефекти и да си тананикате като сонар "...тъннн..."